Фиг. 9.1. Схема на хидравличното задвижване на спирачките: 1 - спирачен механизъм на предното колело; 2 - гъвкав маркуч на предната спирачка; 3 - тръбопроводна верига лява предна - дясна задна спирачка; 4 - главният цилиндър на хидравличното задвижване на спирачките; 5 - тръбопроводна верига дясна предна - лява задна спирачка; 6 - резервоар на главния цилиндър; 7 - вакуумен усилвател; 8 - спирачен механизъм на задното колело; 9 – гъвкав маркуч на задната спирачка; 10 - регулатор на налягането; 11 - педал на спирачката
Автомобилът е оборудван с двукръгова работна спирачна система с диагонално разделяне на веригите (фиг. 9.1), което значително повишава безопасността при шофиране на автомобил. Едната верига на хидравличното задвижване осигурява работата на десния преден и левия заден спирачен механизъм, а другата - лявата предна и десната задна спирачка.
Ако една от веригите на работещата спирачна система се повреди, се използва втората верига, която гарантира, че автомобилът спира с достатъчна ефективност.
Хидравличното задвижване включва вакуумен усилвател 7 и двуконтурен регулатор 10 на налягането на задните спирачки.
Спирачната система за паркиране се задвижва от спирачките на задните колела.
Вакуумният усилвател (фиг. 9.2) от типа на диафрагмата работи на принципа на разликата в налягането във вакуумната и атмосферната камера, в резултат на което при натискане на педала на спирачката се появява създава се допълнителна сила върху буталото на главния спирачен цилиндър. Гумената диафрагма 8, заедно с тялото на клапана 17, разделя кухината на вакуумния усилвател на две камери: вакуумна А и атмосферна В. Камера А е свързана към всмукателния колектор на двигателя чрез възвратен клапан на върха и маркуч.
Корпусът на клапана 17 е пластмасов. На изхода от капака той е запечатан с гофриран защитен капак 11. Стеблото 2 на задвижването на главния цилиндър с опорна втулка, бутало 10, възел на клапана 15, възвратни пружини 13 и 14, съответно на тласкача и клапана, тласкач 12 са поставени в тялото на клапана.
При натискане на педала тласкачът 12, буталото 10 и след тях клапанът 15 се движат, докато спре в седлото на тялото на клапана. В този случай камерите A и B са разделени. При по-нататъшно движение на буталото, седлото му се отдалечава от клапана и през получената междина камера B се свързва с атмосферата. Въздухът, който навлиза през пролуката между буталото и клапана, както и през канал D, създава натиск върху диафрагмата 8. Поради разликата в налягането в камери А и В, тялото на клапана се движи заедно със стеблото 2, което действа върху буталото на главния цилиндър.
Когато педалът бъде освободен, клапанът 15 се отдалечава от леглото на тялото и през получената междина и канал С на камерите А и В се свързват помежду си.
Регулаторът на налягането променя налягането в хидравличното задвижване на спирачките на задните колела в зависимост от натоварването на задната ос на автомобила. Той е включен в двата кръга на спирачната система, през него спирачната течност тече към двата задни спирачни механизма.
Фиг. 9.2. Вакуумен усилвател: 1 – фланец за монтиране на върха; 2 - склад; 3 - възвратна пружина на диафрагмата; 4 - уплътнителен пръстен на фланеца на главния цилиндър; 5 - основен цилиндър; 6 – фиби на усилвателя; 7 - корпус на усилвателя; 8 - диафрагма; 9 - капак на корпуса на усилвателя; 10 - бутало; 11 - защитно покритие на тялото на клапана; 12 - тласкач; 13 – възвратна пружина на тласкача; 14 - пружина на клапана; 15 - клапан; 16 - запасен буфер; 17 - тяло на клапана; А - вакуумна камера; B - атмосферна камера; C, D - канали
Регулаторът на налягането 1 (фиг. 9.3) е прикрепен към скобата 9 с два болта 2 и 16. В същото време предният болт 2 закрепва и скобата на вилицата 3 на лост 5 на задвижването на регулатора на налягането. Върху щифта на тази скоба лост с две рамена 5 е шарнирно фиксиран с щифт 4. Горното му рамо е свързано с еластичен лост 10, чийто другият край е шарнирно свързан чрез обеца 11 към скобата на рамото на задното окачване .
Скобата 3 заедно с лоста 5 може да се премества спрямо регулатора на налягането поради овалните отвори за закрепващия болт и по този начин да регулира силата, с която лостът 5 действа върху буталото на регулатора.
Фиг. 9.3. Задвижване на регулатора на налягането: 1 - регулатор на налягането; 2, 16 - монтажни болтове на регулатора на налягането; 3 - рамо на задвижващия лост на регулатора на налягането; 4 - щифт; 5 - задвижващ лост на регулатора на налягането; 6 - ос на задвижващия лост на регулатора на налягането; 7 – пружина на лоста; 8 - скоба на тялото; 9 - монтажна скоба на регулатора на налягането; 10 - еластичен лост на задвижването на регулатора на налягането; 11 - обеца; 12 – скоба за обици; 13 - шайба; 14 - задържащ пръстен; 15 - щифт на скобата; A, B, C - дупки
Фиг. 9.4. Регулатор на налягането: 1 - тяло на регулатора на налягането; 2 - бутало; 3 - защитна капачка; 4, 8 - задържащи пръстени; 5 - втулка на буталото; 6 - бутална пружина; 7 - корпусна втулка; 9, 22 - опорни шайби; 10 - тласкач уплътнителни пръстени; 11 - опорна плоча; 12 - пружина на тласкащата втулка; 13 - уплътнителен пръстен на седалката на клапана; 14 - седло на клапана; 15 - уплътнение; 16 - корк; 17 - пружина на клапана; 18 - клапан; 19 - тласкач втулка; 20 - тласкач; 21 - уплътнение на главата на буталото; 23 - уплътнение на буталния прът; 24 - щепсел; A, D - камери, свързани с главния цилиндър; B, C - камери, свързани с колесните цилиндри на задните спирачки; E - канал за подаване на спирачна течност; K, M, H - пропуски
Регулаторът има четири камери: A и D (фиг. 9.4) са свързани към главния цилиндър, B - към цилиндъра на лявото колело на задните спирачки, C - към дясната.
В първоначалното положение на педала на спирачката буталото 2 се притиска от лоста 5 (виж фиг. 9.3) през листовата пружина 7 към тласкача 20 (виж фиг. 9.4), който под действието на тази сила се притиска към седлото 14 на клапан 18. Клапан 18 се притиска от гнездото, в резултат на което се образуват пролуки K (между главата на буталото и уплътнението 21) и H. Чрез тези пролуки камерите A и D комуникират с камерите B и C.
Когато натиснете спирачния педал, течността през пролуките K и H и камерите B и C навлиза в цилиндрите на колелата на спирачните механизми. С увеличаване на налягането на течността, силата върху буталото се увеличава, като се стреми да го изтласка от корпуса. Когато силата от налягането на течността надвиши силата от еластичния лост, буталото ще започне да излиза от корпуса и след него, под действието на пружини 12 и 17, тласкачът 20 ще се движи заедно с втулката 19 и пръстени 10. В този случай междината M се увеличава, а междините H и K намаляват. Когато хлабината Н е напълно избрана и клапанът 18 изолира камера D от камера С, тласкачът 20, заедно с частите, разположени върху него, спира да се движи след буталото. Сега налягането в камера C ще варира в зависимост от налягането в камера B. С по-нататъшно увеличаване на усилието върху педала на спирачката, налягането в камери D, B и A се увеличава, буталото 2 продължава да се движи извън тялото, а втулката 19, заедно с уплътнителните пръстени 10 и плочата 11, под нарастващо налягане в камерата В, се движи към запушалката 16. В този случай празнината М ще започне да намалява. Чрез намаляване на обема на камера C, налягането в нея, а оттам и в спирачното задвижване, се увеличава и практически ще бъде равно на налягането в камера B. Когато празнината K стане нула, налягането в камера B, а оттам и в камера C, ще се увеличи в по-малка степен от налягането в камера А поради дроселирането на течността между главата на буталото и уплътнението 21. Връзката между стойностите на налягането в камери В и А се определя от съотношението на разликата в областта на главата и буталния прът до областта на главата.
С увеличаване на натоварването на автомобила еластичният лост 10 (виж фиг. 9.3) се натоварва повече и силата от лоста 5 върху буталото се увеличава, т.е. моментът на контакт между главата на буталото и уплътнението 21 (виж фиг. 9.4) се постига с по-високо налягане в главния спирачен цилиндър. По този начин ефективността на задните спирачки се увеличава с увеличаване на натоварването.
Ако спирачната верига се повреди, левият преден - десен заден уплътнителни пръстени 10 и втулката 19, под въздействието на налягането на течността в камера В, ще се придвижат към щепсела 16, докато плочата 11 спре в гнездото 14. Налягането в задната спирачка ще се регулира от частта на регулатора, която включва бутало 2 с уплътнение 21 и втулка 7. Работата на тази част от регулатора, в случай на повреда на посочената верига, е подобна на работата в работещ система. Естеството на промяната на налягането на изхода на регулатора е същото като при работеща система.
В случай на повреда на спирачната верига, десният преден - ляв заден тласкач 20 с втулка 19, уплътнителни пръстени 10, под въздействието на налягането на спирачната течност, се придвижва към буталото, изтласквайки го от корпуса. Пролуката M се увеличава, а пролуката H намалява. Когато клапанът 18 докосне седлото 14, повишаването на налягането в камера С спира, т.е. регулаторът в този случай работи като ограничител на налягането. Въпреки това, постигнатата стойност на налягането е достатъчна за надеждна работа на задната спирачка.
В корпуса 1 на регулатора на налягането е направен отвор, затворен с щепсел 24. Изтичането на течност от под щепсела, когато се изстиска, показва изтичане на пръстените 10.
Фиг. 9.5. Главен цилиндър: 1 – тяло на цилиндъра; 2, 3 - бутала на задвижващите вериги на спирачките; 4 - дистанционна шайба; 5 - тласкач
Основният цилиндър е двусекционен, с последователно разположение на буталата (фиг. 9.5). Резервоар 6 е фиксиран върху тялото на главния цилиндър (виж фиг. 9.1), в чиято гърловина за пълнене е монтиран сензор за аварийно ниво на спирачната течност. О-пръстените за високо налягане и цилиндричните пръстени на задните колела са взаимозаменяеми.
Спирачки на предните колела
Фиг. 9.6. Спирачният механизъм на предното колело: 1 – спирачен диск; 2 - направляващи подложки; 3 - опора; 4 - защитно покритие; 5 - работен цилиндър; 6 - спирачен маркуч; 7 - вентил за освобождаване на въздух; 8 - водещ щифт; 9 - защитно покритие на водещия щифт; 10 - спирачни накладки
диск, с автоматично регулиране на разстоянието между накладките и диска, с плаваща скоба. Скобата е оформена от шублер 3 (фиг. 9.6) и цилиндър на колелото 5, които са затегнати с болтове. Подвижната скоба е завинтена към пръстите 8, които са монтирани в отворите на водача 2 на блоковете. В тези отвори се поставя смазка, между пръстите и водещите накладки са монтирани гумени капаци 9. Спирачните накладки 10 се притискат към жлебовете на водача с пружини.
В кухината на цилиндър 5 е монтирано бутало с уплътнителен пръстен. Благодарение на еластичността на този пръстен се поддържа оптимален просвет между накладките и диска.
Спирачният механизъм на задното колело (фиг. 9.7) е барабанен, с автоматично регулиране на разстоянието между накладките и барабана. Спирачните челюсти 1 и 6 се задействат от един хидравличен работен цилиндър 9 с две бутала.
Фиг. 9.7. Спирачка на задното колело: 1 – задна спирачна челюст; 2 - лостът на задвижването на ръчната спирачка; 3 - долната съединителна пружина на обувките; 4 - щит на спирачния механизъм; 5 - кабел на задвижването на ръчната спирачка; 6 - предна спирачна челюст; 7 - направляваща пружина; 8 - разширяваща се лента; 9 - работен цилиндър; 10 - горната съединителна пружина на обувките; 11 - пръст на лоста на задвижването на ръчната спирачка
Фиг. 9.8. Работен цилиндър: 1 - блок стоп; 2 - защитна капачка; 3 - тяло на цилиндър; 4 - бутало; 5 - уплътнител; 6 - опорна плоча; 7 - пружина; 8 - крекери; 9 - упорен пръстен; 10 - ограничителен винт; 11 - монтаж; A - прорез на натискащия пръстен
Устройството за автоматично регулиране на хлабината се намира в работния цилиндър. Основният му елемент е разделен упорен пръстен 9 (фиг. 9.8), монтиран на буталото 4 между рамото на натискащия винт 10 и два крекера 8 с разстояние от 1,25–1,65 mm.
Упорните пръстени 9 се вмъкват в цилиндъра с намеса, осигурявайки сила за преместване на пръстена по огледалото на цилиндъра от най-малко 343 N (35 kgf), което надвишава силата върху буталото от съединителните пружини 3 и 10 (вж. Фиг. 9.7) на спирачните челюсти.
Когато, поради износването на облицовките, празнината от 1,25–1,65 mm е напълно избрана, яката на натягащия винт 10 (виж Фиг. 9.8) се притиска към яката на пръстена 9, в резултат на което упорният пръстен се измества след буталото от степента на износване. С прекратяване на спирането буталата се изместват от силата на съединителните пружини, докато крекерите спрат срещу яката на натискащия пръстен. Така автоматично се поддържа оптималното разстояние между обувките и барабана.
Механичната ръчна спирачка действа върху спирачките на задните колела. Задвижването на ръчната спирачка се състои от лост 2 (фиг. 9.9), регулиращ прът 4, еквалайзер 5, кабел 8, лост 2 за ръчно задвижване на накладките и разширителна лента 8 (виж фиг. 9.7).
Фиг. 9.9. Задвижване на ръчната спирачка: 1 – бутон за заключване на лоста; 2 - лостът на задвижването на ръчната спирачка; 3 - защитно покритие; 4 - тяга; 5 - кабелен еквалайзер; 6 - регулираща гайка; 7 - контрагайка; 8 - кабел; 9 - кабелна обвивка
Сензор за аварийно ниво на спирачната течност механичен тип. Корпус 2 (фиг. 9.10) на датчика с уплътнение 4 и основа 3 с рефлектор 6 се притискат със затягащ пръстен 5 към челната повърхност на гърловината на резервоара.
През отвора в основата преминава тласкач 7, свързан с поплавъка 9 посредством втулка 8. Върху тласкача е разположен подвижен контакт 11, а върху тялото на сензора са разположени неподвижни контакти 10. Контактната кухина е уплътнена с предпазна капачка 1.
Когато нивото на спирачната течност в резервоара спадне до максимално допустимото, подвижният контакт пада върху неподвижните контакти и затваря веригата на алармената лампа в арматурното табло.
Фиг. 9.10. Сензор за аварийно ниво на спирачната течност: 1 – защитна капачка; 2 – корпус на сензора; 3 – сензорна основа; 4 - уплътнителен пръстен; 5 - затягащ пръстен; 6 - рефлектор; 7 - тласкач; 8 - втулка; 9 - поплавък; 10 - фиксирани контакти; 11 - подвижен контакт